Помните ли какви бяха децата преди демокрацията?
За нашите деца времето на социализма звучи толкоз архаично, сякаш е било преди 200 година А всичко това, за което през днешния ден си спомняме, бе единствено преди четвърт век. Преди 25 година по улиците на България се движеха най-вече лади, москвичи, трабанти и на места някоя шкода. Старата тумбеста " Волга " с еленче на капака към този момент бе същинска необичайност. Все още фантазиите на децата се свеждаха до шоколадово яйце от " Кореком " или до последния брой на комикса " Спайдърмен ". Безименен цензор бе оповестил комикса за декадентен, тъй като чул, че подлага на критика социалистическата система. Това, несъмнено, бе толкоз правилно, колкото пропагандата за пияни от кока-кола американски бойци, появила се в края на 50-те години. Впрочем хиляди българи, за разлика от своите съвременници от соцлагера, успяхапърви да опитат напитката доста преди 1989 година Тогава обаче надписите върху присъщите за колата шишета бяха на кирилица, а не на латиница, както е през днешния ден. Което надали е известно на днешните млади.
Съвременните възпитаници не знаят едно време какви деца бяхме. Сега единствено знаят да зяпат в телефоните и пушат цигари пред учебно заведение. Често излизаме отвън нерви и хокаме днешните деца, давайки им образци какви сме били на времето и какъв брой готови за живота сме излизали от гимназията, на път за университета или определено професионално развиване. 
На фона на заливащите ни ранглисти, в които днешните българчета са обратно по познания, само че доста напред по наднормено тегло и тютюнопушене, евентуално сме прави. Така изглеждаха едни от последните възпитаници от времената на социализма - випуските от 80-те години на предишния век. Чавдарчета и пионерчета наложително пременени в бели ризи и със съответната синя или алена връзка. 
Гимназистите и учениците в техникумите – девойките с престилки, с бели якички и привързани коси, момчетата в тъмносини костюми, бели или сини ризи, от време на време с вратовръзка. 
И неизменимата манифестация по случай 24-ти май.
Тя води началото си още от времето на Цар Борис III, само че най-организирани бяха честванията на светите братя Кирил и Методий по времето на соца. Най-мащабни – в София, пред мавзолея на Георги Димитров, където партийният хайлайф, отпред с Тодор Живков присъстваше „ учащата се юноша ”.
Няма ги транзисторите ВЕФ и тв приемниците " Опера ", няма го и мавзолеят на Георги Димитров, от чиито трибуни по празниците махаха членовете на Политбюро - просто им е минало времето. Останали са овехтели фотоси и редки мемоари. Няма я и Желязната завеса, с помощта на която сънародниците ни оставаха слепи за по-високия стандарт на живот на Запад. Младите през днешния ден евентуално не могат и да си показват по какъв начин по този начин, в случай че имат пари и предпочитание, някой ще им забрани да вземат първия аероплан за Берлин и Париж или да отпрашат за уикенда на Бяло море. При социализма можеше да се пътува единствено до " братята по оръжие ", отпред със Съветския съюз, и то след съответната покана или позволение. Не всичко ни е цъфнало и вързало през днешния ден, несъмнено има място и за носталгия по това по-спокойно и по-предвидимо време. Добре е обаче да се връщаме към тези мемоари, с цел да вършим по-верни съпоставения и да осъзнаваме до къде в действителност сме стигнали.
Дъвка Идеал - друга нямаше
По соцвремето децата дъвчеха единствено една дъвка - " Идеал ", тъй като друга нямаше. Дори я назоваха умалително идеалка. Тогава, когато липсваха дражета, лентички, когато нямаше многообразие с усет на манго и папая - изборът беше един - розова дъвка с нарисувано момиченце начело и балончета. Малцина обаче знаят, че по едно време в магазините се появи така наречен сакъз - бели кристалчета, които след настойчиво премятане в устата заприличваха на гумено топче. Деца на село пък са стигали и до дъвчене на битумни части, въпреки през днешния ден това да звучи като извращение. В интерес на истината дъвка " Идеал " не остана единствено паметен соцпродукт. От няколко години тя се появи още веднъж по лавки и магазини.
Червена връзка наложителна за децата от 3-и до 7-и клас
Червената връзка носеха пионерчетата, а синя - чавдарчетата. ДПО " Септемврийче " е учредена от Българска комунистическа партия на 23 септември 1944 година по сходство на Всесъюзната пионерска организация " В. И. Ленин " в Съюз на съветските социалистически републики. Дълго време носенето на алената и синята връзка бе наложително, както и ученическата униформа. В първи клас децата бяха одобрявани и одобрявани за чавдарчета. В трети клас се преценяваше дали са почтени да станат пионерчета. А в седми клас го обсъждаха дали да го одобряват в комсомола. Така на 14-годишна възраст младежът три пъти минаваше през политическо решето. Чавдарчета бяха на практика всички. От пионерската организация и от комсомола изключваха за престъпни прояви и за невисок триумф.
Ученическите униформи - наложителни за всички
В годините на социализма ученическите униформи бяха наложителни. Бяла риза и черен панталон за момчетата и надлежно бяла блуза и черна пола за девойките. Плюс шапка с козирка за младежите и барета за девойките, както и синя връзка за чаварчетата, алена - за пионерчетата, и значка на ДКМС за комсомолците. За неспазването на униформите се следеше строго и се постановяваха съществени санкции. Специални условия имаше към прическите - високо подкастряне за момчетата и прибрани коси за девойките. За груби прегрешения учителите постановяваха наказване - прическа нула номер. Къси поли за девойките бе нещо неприемливо. Червилото, лакираните нокти и гримът бяха посрещани с писък и приучване при шефа. Едва в края на 80-те години, и то основно в столицата, режимът почна да се пропуква. Тогава в гимназиите и техникумите страхливо се появиха пъстри цветове, по-дълги коси и по-къси поли.
Комсомолското и пионерското предписание
Всеки член на ДКМС - комсомола получаваше предписание да свърши някаква общественополезна работа. Примерно да събере 10 кг лайка или остаряла хартия, да оказва помощ на остарели хора със сечене на дърва за зимата и така нататък В множеството случаи осъществяването на поръченията бе официално.
Магазинът " Кореком " - фантазията на всяко дете
Във веригата безмитни магазини " Кореком " се продаваха вносни артикули против западна валута. В тях можеше да влезе всеки, само че право да пазарят имаха малко на брой - работещите зад граница и представителите на партийната върхушка. За да си купиш нещо, трябваше да докажеш от кое място имаш доларите или марките. Обикновено важаха така наречен бонове, които Българска народна банка издаваше против съответната валута. В корекомите се продаваха артикули, които не се намираха на вътрешния пазар шотландско уиски и вносни цигари, видео- и аудиоапаратура, козметика, облекла - основно джинси, списания, играчки.
Татко, нали ние сме най-богатите хора на света! Така 6-годишният ми наследник реагира, когато в един летен ден на 1986 година излязохме с 2 претъпкани торби от дребния " Кореком " зад опашката на Коня - разбирай паметника на Александър Втори против Народното събрание. Наши близки, работили в посолството ни в Атина, ни бяха подарили 50 $, които с голямо наслаждение превърнахме в десетина шоколадови яйца и още толкоз швейцарски шоколади, бонбонки " Тик-так ", уиски, кенчета бира и превъзходна алена кутия за гримове на италианска компания.
Въпреки че са минали толкоз години, помня наличието на двете торби като ден сегашен. Защо ли? Ами тъй като за цялото ни семейство това бе необикновен празник. Както и когато преди Коледа успяхме един път да се доредим до цялостен кашон банани, без да чакаме на километрична опашка. В младежкото ми схващане ще остане вечно и корекомският мирис на прекрасен парфюм. Той бе нещо като знак на красивия и богат Запад. Днес шоколадови яйца, да не приказваме за кенчета бира и дамски гримове, има на всички места. За тях не е нужно да се редиш на никакви опашки. Отдавна завръщащите се от чужбина не мъкнат куфари, цялостни с дефицитни западни артикули.
Източници: www.24chasa.bg www.socbg.com
